Църква "Свети Георги"

 

Намира се в центъра на град Бяла. Постройката е величествена и красива, с пъстра фасада и сложни архитектурни детайли.

Преди нея на същото място имало друга църква, строена в турско време. Тя била малка и схлупена, но играела важна роля в епохата на нашето Възраждане. Според сведения на свещеник Петър Цокев от Бяла, дадени писмено на първия български владика в Русе дядо Григорий през 1898 г., старата църква "... има един престол. Построена е през 1841 г., по-напред във вид на плевница с пръти и отпред два коминя скритом, после извадили фирман, сринали прътита и изработили с камъни, кто отпуснали олтаря на 1843 г. Дълбочина в земята 1,75 м. Името на майстора не се знай, но той бил от Дряновските колиби. Другите зидари са били тоже от там, а за подковаването на тавана са от Бяла Тодор Витанов, Манол Генов, Никола Цвятков, Гани Гецов и др.

Името на иконописеца било кир Яни Янелията от Анина, окръжен град в Турция. Той е писал иконите и темплото и другите, а стените не са описвани и досега са бели, с вар варосани.

Името на ваятеля - марангозчията, е на същия този Яни от град Янина. Той е изработвал иконостаса и другите дървени украшения. От камък няма нищо изработено.

Църквата не е страдала от ограбване, съсипвана и горена от никого, не е обръщана в джамия, ни в склад. Осветявана е от гръцкия владика Иларион Търновски. В ръцете на гърци не е влизала. Подаръци има от покойния блаженопочивший Император Александър Николаевич шест камбани. Най-голямата е 82 пуда и 1 фунта (около 1 тон и половина)."

След Освобождението селището бързо се разширява нагоре към църквата. Оформя се нов център. Откриват се нови три гробища, а тези около църквата се заличават и там се образува голям площад.

Старата църква с рухнали зидове, разкривен таван и малки прозорци се оказва недостатъчна за многобройните богомолци. През 1897 г. по молба на църковните настоятели и кмета владиката ходатайства пред окръжния управител да се предвиди в общинския бюджет сумата от 10 000 лева за строеж на нова църква (настоятелството разполагало с 9000 лева). Митрополията изпраща делегация, която да определи мястото, и дава благословията си. След дълги разправии започва копаенето на основите и полагането на основния камък. За случая е написан специален Акт и е разпространен Апел към гражданите. Актът е поставен в буркан с една златна монета от 20 лева и други по-дребни монети до основния камък. През 1914-1915 г. е довършен покривът, слагат се керемидите, камбаните, повдигнати горе със специални макари, големият полилей, купен от българи, работещи в Америка и доставен от Русия. Поставят се врати, прозорци, водосточни тръби, олуци, гръмоотвод, цветни стъкла на вратите. Когато и вътрешната мазилка е готова, почват да служат в църквата само утреня и вечерня. Не се позволява литургия, защото църквата не е зографисана и осветена. Населението продължава да ходи за причастие до селата Долна Студена, Полско Косово, Каранци, Беш бунар, Гьол бунар и други.

Избухва Първата световна война и работите замират. Чак в 1922 г. се провежда търг за иконостаса и стенописите. Иконостасът се възлага на резбаря Иван Косев от Трявна. Изработен е през 1923-1924 г. Материалът (липа) е доставен от Румъния.

Стенната живопис е възложена на двама софийски художници (баща и син) - Апостол Христов и Христо Апостолов. Рисувана е през 1923 г.

Иконите от иконостаса, проскинитариите и храмовата икона са рисувани през 1923-1924 г. Владишкият трон, околните тронове за сядане и страничните врати са изработени от местния самоук майстор Стефан Стоянов в 1923 г.

За да се придаде по-голям тържественост и да се увековечи името на Царя Освободител и името на патриарха на нашето Възраждане отец Паисий, художниците нарисували над западните врати триумфална арка с развят трибагреник и техните ликове.

Освещаването на храма става на 16 ноември 1924 г.

Оттогава църквата продължава своята мисия да зове беленчани към вяра и надежда, братство и мир.

 

Мостът на Колю Фичето

 

Майстор Колю Фичето построил моста през 1865-1867 г. за 700 000 гроша. Дължината му била 276 м, ширината - 9.50 м, а дебелината на стълбовете - 9 метра. Имал 14 свода, три от които се съборили през юни 1897 година по време на голямо наводнение, а на 12 април - още два.

В момента се налага спешно възстановяване на покривните плочи и на ледоходите на оригиналните четири стълба на моста. Западната му част, зад дигата, е в много добро състояние след извършената пълна реставрация през 60-те години.

 

Часовниковата кула

 

Кулата е построена като камбанария за старата църква през 1872 г. След освежаването й през 1998 г от общината състоянието й е добро.

 

За паметници на културата в общината са обявени и няколко възрожденски къщи.