|
|
|
|
|
Панагюрското златно съкровище е рядък
археологически паметник от времето на елинистичната епоха
и един от символите на Панагюрския край.
|
|
|
|
Открито е недалече от могилата Мрамор през 1949 г. при поземлени
работи. Състои се от девет съда с богата
украса, изработени от чисто злато - една амфора, седем ритона и
една фиала. Тежи 6 кг и 164 г.
Най-големият съд е амфора с дръжка във форма на кентаври.
От седемте ритона три са с форма на животински глави, един е протоме
(предна част на тяло) на козел, три канички имат форма на женски
глави (амазонски). Най-вероятно комплектът
е служел за пиене на вино в религиозна, тържествена или битова обстановка.
Съществува и мнение, че той е бил предназначен за ритуално пречистване
на течност, може би пак вино, чрез преливане от съд в съд.
Предполага се, че липсват още два ритона с протоме на животно, една
амфора и една или две фиали, като се има предвид сакралното значение
на числото три в тракийската религия.
|
|
Най-интересният съд е амфората.
Сцената на дъното й показва малкия Херакъл, който удушва две
змии, един видимо пиян полегнал сатир и две негърски глави с
пробити усти, през които се излива течността.
|
|
|
|
Композицията по стените е развита около една прецизно изобразена
врата, от двете страни на която са изобразени седмина мъже. Тълкуването
на сцените по стените й е в широк диапазон: битово (пийнала компания,
тръгнала да търси момиче в нощта), военно (превземането от Александър
Македонски на персийската врата), митично (по сюжет от преданието
за "Седемте срещу Тива"). Откриването
на Стрелчанската гробница-мавзолей и храма край Старосел дават аргументи
за една нова интерпретация, според която сцените изобразяват погребение
на обожествен след смъртта си тракийски владетел.
|
|
|
|
|
Брадат сатир от
дъното на амфората
|
Воин с тракийски
тип меч - махайра
|
|
|
|
|
|
Друг танцуващ
воин
|
Свирачът и разположеният
пред него воин
|
|
| Върху шиите на трите ритона,
които представляват животински глави
(млад овен с едва подаващи се рога и два елена лопатари),
педантично
са оформени всички подробности от предметите на изобразените сцени,
телата на боговете, героите и животните. Както е характерно
за тракийското изкуство, животинските фигури са моделирани значително
по-свободно и уверено от човешките. |
|
|
|
Ритон
с формата
на млад овен
|
|
|
|
Ритонът отпред
|
|
|
|
|
|
|
Главата на елена
с въртящ се слънчев диск на челото
|
Ритон във формата
на предна част от тялото на козел
|
Главата на козела
|
|
| В трите ритона с форма
на женска глава шиите са издължени
и гладки и завършват долу с разширение за дъно, а дръжките горе -
с тела на сфинксове. Орнаментите на прическите, огърлиците,
както и шлема на една от амазонските глави са моделирани пластично. |
|
|
|
|
|
Богинята на победата
Нике върху шията на ритона
|
Първи ритон с форма
на женска глава - амазонка
|
Втори ритон с форма
на женска глава - амазонка
|
|
| Фиалата от Панагюрското
съкровище тежи 846 г и има диаметър 25 см - най-голямата и най-тежка
фиала от античния свят. Украсата й също е уникална. Около изпъкналия
навътре гладък пъп (омфалос) са разположени 4 концентрични окръжности
с по 24 орнамента, направени така, че да се гледат отвън. |
|
|
|
|
Вътрешната страна
на фиалата
|
Фиалата отвън
|
|
|
За произхода на Панагюрското
съкровище съществуват две основни хипотези. Те
се базират на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от
съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото.
Според широко разпространената теза знаците са по употребяваната
в малоазийския град Лампсак мерна система. Но други учени
са установили, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна
система, следователно има основание да се отстоява местният произход
на съкровището.
Този феномен на античното изкуство с огромно
значение за историята и за световното изкуство легитимира траките
като носители на високохудожествени творчески традиции, с които
те дават своя принос в развитието на културата на балканските народи.
|
|
|
