Панагюрско златно съкровище
ПАНАГЮРСКОТО СЪКРОВИЩЕ
(ІV-ІІІ в. пр. Хр.)

Панагюрското златно съкровище е рядък археологически паметник от времето на елинистичната епоха и един от символите на Панагюрския край.

Панагюрското съкровище

Открито е недалече от могилата Мрамор през 1949 г. при поземлени работи. Състои се от девет съда с богата украса, изработени от чисто злато - една амфора, седем ритона и една фиала. Тежи 6 кг и 164 г. Най-големият съд е амфора с дръжка във форма на кентаври. От седемте ритона три са с форма на животински глави, един е протоме (предна част на тяло) на козел, три канички имат форма на женски глави (амазонски). Най-вероятно комплектът е служел за пиене на вино в религиозна, тържествена или битова обстановка. Съществува и мнение, че той е бил предназначен за ритуално пречистване на течност, може би пак вино, чрез преливане от съд в съд. Предполага се, че липсват още два ритона с протоме на животно, една амфора и една или две фиали, като се има предвид сакралното значение на числото три в тракийската религия.

Най-интересният съд е амфората. Сцената на дъното й показва малкия Херакъл, който удушва две змии, един видимо пиян полегнал сатир и две негърски глави с пробити усти, през които се излива течността.

Амфората ритон

Композицията по стените е развита около една прецизно изобразена врата, от двете страни на която са изобразени седмина мъже. Тълкуването на сцените по стените й е в широк диапазон: битово (пийнала компания, тръгнала да търси момиче в нощта), военно (превземането от Александър Македонски на персийската врата), митично (по сюжет от преданието за "Седемте срещу Тива"). Откриването на Стрелчанската гробница-мавзолей и храма край Старосел дават аргументи за една нова интерпретация, според която сцените изобразяват погребение на обожествен след смъртта си тракийски владетел.

Брадат сатир от дъното на амфората
Воин с тракийски тип меч - махайра
Друг танцуващ воин
Свирачът и разположеният пред него воин
Върху шиите на трите ритона, които представляват животински глави (млад овен с едва подаващи се рога и два елена лопатари), педантично са оформени всички подробности от предметите на изобразените сцени, телата на боговете, героите и животните. Както е характерно за тракийското изкуство, животинските фигури са моделирани значително по-свободно и уверено от човешките.
Ритон с формата на млад овен
Ритонът отпред
Главата на елена с въртящ се слънчев диск на челото
Ритон във формата на предна част от тялото на козел
Главата на козела
В трите ритона с форма на женска глава шиите са издължени и гладки и завършват долу с разширение за дъно, а дръжките горе - с тела на сфинксове. Орнаментите на прическите, огърлиците, както и шлема на една от амазонските глави са моделирани пластично.
Богинята на победата Нике върху шията на ритона
Първи ритон с форма на женска глава - амазонка
Втори ритон с форма на женска глава - амазонка
Фиалата от Панагюрското съкровище тежи 846 г и има диаметър 25 см - най-голямата и най-тежка фиала от античния свят. Украсата й също е уникална. Около изпъкналия навътре гладък пъп (омфалос) са разположени 4 концентрични окръжности с по 24 орнамента, направени така, че да се гледат отвън.
Вътрешната страна на фиалата
Фиалата отвън

За произхода на Панагюрското съкровище съществуват две основни хипотези. Те се базират на тълкуването на врязаните буквени знаци по някои от съдовете, които се приемат за означение в мерни единици на златото. Според широко разпространената теза знаците са по употребяваната в малоазийския град Лампсак мерна система. Но други учени са установили, че и във вътрешността на Тракия е използвана подобна система, следователно има основание да се отстоява местният произход на съкровището.

Този феномен на античното изкуство с огромно значение за историята и за световното изкуство легитимира траките като носители на високохудожествени творчески традиции, с които те дават своя принос в развитието на културата на балканските народи.